Румъния: Когато корупцията стане работа е написано от Джейкъб Гоуланд Jørgensen.
Румъния: Когато работата те отведе на нови места по света
Пътуването е хубаво, а пътуването, когато други плащат таксата, е още по-забавно.
Работата ми в чужбина отвори врати, които обикновено са затворени за обикновения турист, така че успях да се доближа малко до живота на местните и честната представа за корупцията. Направете пътуване до един от моите лични акценти като работещ пътешественик.
Румъния: Когато корупцията е въпрос на чест
„Стига, тук е грозно! И сиво – по дяволите, колко е сиво!”. Псувам на главната улица в Букурещ и се чудя какво, по дяволите, правя там.
Иначе се бях заклел, че никога няма да се върна в Букурещ след поредица от неприятни преживявания по време на пътуване с влак през 90-те години. Беше пусто, престъпно и бедно.
Няколко години по-късно датските новини са пълни с Копенхаген, който е нападнат от румънски автобуси, пълни с крадци и проститутки, точно когато ми се предлага възможност да дойда там отново.
Мога да стана част от най-големия антикорупционен проект в Европа, който трябва да се справи с някои културни черти, които всъщност не се възприемат като съвместими с ЕС.
Зарязвам резервите си, демонстрирам смелост и се хвърлям в проекта, който изисква от мен редовно да хващам витловия самолет до Букурещ и да работя с широк кръг от местни организации в цялата страна, борещи се с корупцията.
Офисът на проекта е централно разположен в града, но центърът на Букурещ е предимно ад от бетон и трафик.
За да вляза в офиса на проекта, трябва да мина през страховита книжарница, да изляза през задната врата, да се изкача по рушащо се и често миризливо стълбище (защото асансьорът изглежда като нещо, което е лъжа), покрай офисите на адвокатите и в почти цяла врата.
Румънски хумор
Добре дошли в „Париж на Източна Европа“, за който се говори в туристическите брошури заради триумфалната арка и историческите връзки с Франция.
Първата ми изненада идва на срещата с рекламната агенция, която ще отговаря за част от кампанията. В най-проверената заседателна зала те разгръщат изключително иронична кампания, където различни хора, например полицай, казват благодаря, защото може да си купи нова кола с парите, които е получил от корупция.
Всички алармени звънци бият в главата ми за такъв човек мега кампания трябва да бъдат разбрани – не погрешно разбрани. Не е точно защото съм подозирал, че местните имат специално разбиране за това, което аз виждам като класическа датско-английска ирония. Но имат.
Всъщност през следващите няколко дни ми просветна, че грубото отношение на комунизма към хората тук е създало хумор за оцеляване, който изобщо не е различен от датската ирония.
Комплексиран, социално критичен и не на последно място с крива и приветлива усмивка на лицето. Понякога трябва да отидете точно под повърхността, но тя е там. И след това в Румъния.
Вечерта ми препоръчват ресторант, който се намира в уютна странична уличка и предлага превъзходна храна за DKK 100.
Румъния ми влиза под кожата.
Трансилванското откровение
В продължение на две години посетих Румъния 10 пъти.
Понякога един ден, понякога две седмици. Постепенно се научих да намирам уютните кътчета в Букурещ, които купувам соленки на улицата като студентите и се хранят в любимите ми ресторанти, където освен всичко друго сервират и дивеч от планината.
Виждам катедралата в красивия Брашов, приказния замък на Дракула в Бран, северно от Букурещ и брега на Черно море. Виждам и Министерството на правосъдието отвътре и свиквам със зловещия проектофис.
Бързо научавам някои думи, защото румънският е романски език, така че има нещо, което мога да разпозная от италиански и френски.
Акцентът идва като част от кампанията, тъй като има срещи в над двадесет града в цялата страна, на които местни власти, неправителствени организации и представители на ЕС ще чуят за състоянието на борбата с корупцията и ще подкрепят процеса напред.
Със собствен преводач пътувам с влака из красиви и планински местности Трансилвания и чуйте за това как се отърват от корупцията по креативни и умели начини.
На летището например въведоха електронен подбор на таксиметровите компании, за да не избира жената на гишето от кого да купиш превоз. В кметството преустроиха Гражданския салон, така че всеки да вижда всеки и въведоха номерна система, за да не знаят гражданите кой им гледа делото или молбата.
В Министерството на бизнеса въведоха едно гише за нови фирми, където има представители на три министерства, така че процесът е видим и върви толкова бързо, че няма нужда от подкупи – много по-бързо от например в Дания.
Толкова много добри инициативи бяха въведени в полицията, че сега те всъщност могат да помогнат в борбата с корупцията другаде.
Че дърветата не растат до небето става ясно, когато двама министри трябва да подадат оставка заради случаи на корупция, но от друга страна те са разкрити, както се аргументирам с румънците, които срещам.
В един от моите разговори във влака с моя преводач Миоара изведнъж разбирам защо Румъния е била – и отчасти все още е – толкова фундаментално корумпирана. Отчасти се дължи на древните културни традиции, клептокрацията на комунизма и масата за храна за вкъщи, която се появи, когато хората казаха "чао, чао - ческу", когато Николае Чауеску беше прострелян в челото през 1989 г.
Румъния е на прав път – към Европа и излизане от корупцията
В Румъния също има яростна солидарност. Не с ромите, които са трън в очите на много румънци, а иначе. „Как моята лекарка ще живее със заплатата, която получава?“, чувам през цялото време.
„Ако не дадем малко пари на учителя в училище по Коледа, той ще трябва да се откаже и да си намери по-добре платена работа“.
„Нямаме толкова много, но ако не си помагаме, имаме още по-малко“.
Корупцията понякога е въпрос на чест. Или чист комунизъм, може да се помисли, но може би по-скоро израз на това колко дълбока криза е страната от много години поради корупцията.
Можем да оцелеем и ще оцелеем. Тук или като поемеш лошо платена работа в чужбина. И след това се смеем малко на всичко - тогава вероятно ще изчезне. Много възхитително.
Когато напуснах Румъния последния път, те внасяха работна ръка от Китай, защото безработицата беше почти изчезнала и се подреждаха строителни проекти за модернизиране на страната.
Оттогава имаше известни сътресения в политическата система, отчасти защото ЕС разхлаби хватката си по пътя на страната към по-малко корупция. Но с тези хора може да има само един път и той е направо в Европа. Защото оттам идват и вероятно там ще се върнат.
Сигурно и аз ще се върна – при хубавите хора и в уникалния Сибиу, който като перла на Трансилвания с право бе обявен за Европейски град на културата през 2007 г.
Добро пътуване до красива Румъния. Добро пътуване до един от най- пренебрегвани страни за пътуване в Европа.
